Вениамин Димитров

Вениамин Димитров
български духовник
Роден	1874 г. Владово, Османска империя
Починал	1965 г. Долна баня, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия Цариградска българска духовна семинария Киевска духовна академия

Димитров, Вениамин. Свещена история на Новия завет и Катихизис за втори прогимназиален клас (според новата програма). Четвѫрто издание. Пловдив, Тѫрговска печатница, 1923.

Вениамин Димитров Далкалъчев e български духовник и обществен деец от Македония.

Биография

Роден е в 1874 година във воденското село Владово, тогава в Османската империя. Произхожда от големия български род Далкалъчеви. Учи в родното си село и едва на 13 години става учител в съседно воденско село, където преподава от 1887 до 1890 година. Учи във Воденското българско училище от 1890 до 1892 година и в Солунската гимназия от 1892 до 1894 година. В 1894 година заминава за Цариград, където завършва Цариградската духовна семинария в 1900 година. В 1900 година започва да учи в Духовната академия в Киев, която завършва в 1904 година.

1) Александър Евтимов, 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) Вениамин Димитров (Далкалъчев), а) Наталия Мончева, б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други

Завръща се в Османската империя и от 1904 до 1913 година е учител в Цариградската семинария. От 22 – 24 април 1910 година в Солун се провежда първият събор на дружеството „Българска матица“, основано през 1909 година. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени са три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динов, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев.

В 1913 година Димитров е новоназначен учител в Българското свещеническо училище в Скопие. В свой доклад от 18 март 1913 година до военния министър Никифор Никифоров, касаещ „антибългарските действия на сръбските власти“, българското аташе в Генералния щаб на сръбската армия майор Разсуканов в частност пише, че на Димитров е предложено от полицията „да си отиде в София“, тъй като „агитатори не искали повече да се разтакават из улиците“. Разсуканов дава съвет на Димитров да остане в Скопие, като се старае да не предизвиква полицейските органи, освен ако не му бъде връчена писмена заповед или не бъде евентуално екстерниран насилствено. В крайна сметка, на 14 март Димитров е арестуван, като, по думите на Разсуканов, местният сръбски окръжен началник Михаил Церович „псувал“ пред арестанта „и Екзархия, и всичко“. В този ден също е изгонен директорът на свещеническото училище, комуто сръбските власти заповядват „повече [...] да не смее да се връща“ в двете наети, разположени една до друга, сгради на училището. На 15 март, въпреки протестите от българската екзархийска митрополия, Димитров е откаран във Воден.

Установява се в Свободна България и става директор на непълната смесена гимназия в Дупница. След това преподава в Русенския учителски институт и в Пловдивския педагогически институт до 1924 година. Същевременно преподава и в Пловдивската духовна семинария. В 1921 година, като представител от миряните на Воденска епархия, Димитров е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.

Включва се в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации. Делегат е на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година от Воденското братство.

От 1924 година до 1931 година преподава омилетика и история на Българската православна църква в Софийската духовна семинария. В 1931/1932 година е директор на смесената гимназия в Горна Джумая. Пенсионира се в 1932 година и започва да редактира „Народен страж“.

Умира в Долна баня в 1965 година.

Вениамин Димитров е автор на учебници по вероучение за прогимназиите и гимназиите, на учебник по обща и българска църковна история (5 издания), на учебник по свещена история на Новия завет и Катехизис (11 издания), на учебник по свещена история на Вехтия и Новия завет (12 издания). В 1930 година издава „Сборник от образцови проповеди на най-бележити православни проповедници“.

Синовете му Кирил Далкалъчев и Климент Далкалъчев за жертви на народния съд. Климент е осъден на смърт по процеса на Шестия върховен състав на Народния съд, а Кирил, околийски управител на Дупница, безследно изчезва след Деветосептемврийския преврат в 1944 година и задочно е осъден на смърт по процеса на Седмия върховен състав на Народния съд.

Родословие

Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?)

Трифон Далкалъчев

Атанас Далкалъчев

Димитър Далкалъчев

Трифон Далкалъчев

Г. Далкалъчев

Вениамин Димитров (1874 – 1965)

Иван Далкалъчев (1872 – 1931)

Христо Далкалъчев (1878 – 1954)

Петър Далкалъчев (1895 – 1961)

Елисавета Картова

Насто Далкалъчев (1887 – 1913)

Насто Далкалъчев

Димитър Далкалъчев

Климент Далкалъчев (1915 – 1944)

Кирил Далкалъчев (? – 1944)

Петър Далкалъчев

Вангел (Благой) Далкалъчев

Мария Далкалъчева

Калиопи (Добра) Далкалъчева

Надежда Далкалъчева

Илия Далкалъчев

Дине Далкалъчев

Георги Настев (1872 – 1925)